Копривщица е разположена в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Средна гора. Намира се на 12 км от Подбалканския път, на 110 км от София, на 24 км от Пирдоп, на 24 км от Стрелча и на 90 км от Пловдив. Това е и най-високият град в България с изразен континентален планински климат, разположен е на 1060 м надморска височина. Най-близките върхове са Богдан (1604 м.) и Буная (1594 м.). Зимата е студена с голяма снежна покривка, а лятото – горещо.
Планините край града са с вековни букови и борови гори. Сред иглолисните преобладават смърч, бял и черен бор. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е лиственицата. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, освен това района е рай за гъбарите наесен. От дивите животни се срещат глигани, лисици, орли, зайци и др.
Копривщица датира като селище от XIV в. Градът достига своето величие през XIX в. Тогава населението му достига 12 хил. души.  Копривщица е изгаряна и ограбвана от кърджалиите три пъти: през 1793, 1804 и 1809 г. Градът играе първостепенна роля в епохата на българското Възраждане. Първото килийно училище тук е открито още през 1810 г. През 1846 г. със съдействието на Найден Геров се отваря първото в страната класно училище, а през 1850 г. – и девическо училище. Бележити просветители, книжовници и писатели от Копривщица са Димчо Дебелянов, Найден Геров, Йоаким Груев, Веселин Груев, Христо Пулеков, Любен Каравелов, Найден Попстоянов.